Какво представлява този документ и кой го издава
Световната организация по туризъм (СОТ) е специализирана агенция към ООН, чиято дейност е да насърчава развиетието на туризма, с което допринася за разбирателство между народите. СОТ е учредена на 27 септември 1970 г. Мексико сити. Седалището се намира в Мадрид. Организацията се застъпва на международно ниво за социално, екологично и устойчиво развитие на туризма. По предварителни прогнози, че туристите по света ще имат трикратно увеличение, СОТ разпознава необходимостта от издаването на Глобален етичен кодекс в туризма („Global Code of Ethics for Tourism“). В този документ са формулирани основните рамки за устойчивото развитие на международния туризъм.
През 1997 г. в Истанбул на Генерална асамблея на СОТ, която се събира на две години се задължават представителите на правителствата да съставят Глобален етичен кодекс по туризъм, с който да се насърчат развитието, социалните, икономическите и и ограничаване на евентуални отрицателните въздействия върху обществото и околната среда. През 1999 г. документът е приет и подписан в Сантяго.
Каква е неговата насоченост
Целта на документа е да се минимизира негативното влияние от увеличението на обема на световния туризъм върху околната среда, културно-историческото наследство, като същевременно се съдържат препоръки за развитието на международния туризъм.
Явява ли се продължение и на какво?
Глобалният етичен кодекс на туризма се явява продължение на Декларациите от Манила от 1980 година за световния туризъм и от 1997г. за социалното въздействие на туризма, както и на Основните права в туризма и Туристическия кодекс, приети в София през 1985 година под егидата на СОТ .
Кои са основните съставни части в съдържателно отношение
Глобалния етичен кодекс в туризма се състои от десет параграфа . Първите девет описват общата рамка на поведение на участниците – фирми, туристи, работещи в сферата на туризма, а десетият параграф е за обезщетения при неизпълнение на поетите отговорности.
Параграфите са както следва:
§ 1. Приносът на туризма за взаимното разбирателство и уважение между народите и обществата – спред този параграф взаимното уважение е на водещо място между туристите и домакините. Препоръчва да не се извършват дейности, които да са в разрез с месните обичаи. Към гостоприемството принадлежи и осигуряване на защита на туристите от местните власти, но за да не създават проблеми в страната, в която са туристите трябва предварително да се запознаят със законите.
§ 2. Туризмът като средство за индивидуално и колективно задоволство – туризмът не трябва да нарушава човешки прва, както и да експлоатира хора. Този параграф насърчава пътуването с цел образование, опознаване на чужди култури, религии и т.н.
§3. Туризмът – фактор за устойчиво развитие – туризмът трябва да зачита природните ресурси, като ги запазва за следващите поколения, като в същото време осигурява траен икономически ръст, който да задоволява местното население.
§ 4. Туризмът – потребител на културното наследство на човечеството и допринасящ за неговото увеличаване – културното наследство е общо за цялото човечество. Чрез развитието на туризма то не само трябва да се опазва, но и да се подпомага за неговото развитие. Например таксите, събирани от посещаване на определени туристически обекти, трябва да се изразходват за тяхното поддържане.
§ 5. Туризмът – благодатна дейност за страните и общностите-домакини – политиките по туризма трябва така да се прилагат, че да осигуряват стабилно икономическо развитие на населението на посещаваните райони. Местното население трябва да получава справедлив дял от получените ползи.
§ 6. Задължения на участниците в развитието на туризма – професионалистите в туризма трябва да предоставят пълна информация на туристите за посещаваните дестинации. Правителствата на държавите имат задължение (особено в кризисни ситуации) да информират гражданите за рисковете и трудностите.
§ 7. Право на туризъм – правото на туризъм е към всеобщото право на почивка, коеот е декларирано от Световната декларация за правата на човека. Трябва да се подмпомага и насърчава туризма за студенти, за третат възраст и инвалиди.
§ 8. Свобода на движение на туристите – туриситите трябва да се ползват със същите права както гражданите на дадената държава, да имат достъп и право на комуникация, както и да имат бърз и лесен достъп до здравни, административни и правни услуги.
§ 9. Права на работещите и предприемачите в туристическата индустрия – всички участници трябва да имат свободен достъп до туристическия сектор и да действат в съответствие с местните закони и международните конвенции.
§ 10. Прилагане на принципите на Световния кодекс на етиката в туризма – участниците трябва а си сътрудничат по отношение на тези принципи и ефективното им приложение, трябва да признаят ролята на международните институции и да зачитат основните принципи на международното право.
Comments
Leave a comment Trackback