Основна тенденция е непрекъснатото развитие, разширяване на франчайзинговата система в хотелиерството и ресторантьорството.
Основни изменения в системата има:
По отношение на предмета на франчайзинговия договор – той става все по-малко обвързващ и все по-либерален. В началото клаузите на договорите са били силно обвързващи и за двете страни, което е довело да намаляване на маневреността им. Затова се появяват варианти на по-гъвкаво прилагане на франчайзинговия договор, като се запазват доказаните му предимства и традиции. Това става като:
Предметът на договора се обогатява и допълва с други клаузи и договорености. Пример за това са договорите за управление, към които все повече вериги се ориентират. Особено характерно е да има договори за управление при ниските и високите категории, докато в средния клас не толкова. Съчетан с франчайзинговия договор, мениджърският договор позволява да се комбинира доказано управленско ноу-хау с мотивираността на индивидуалния собственик. Подобен характер имат и т.нар. допълващи договори, чрез които се конкретизират определени елементи от франчайзинговия пакет. Целта на тези допълнителни договори е да се повиши конкурентната способност на франчайзополучателите и се използват от транснационалните франчайзодатели;
Цялостният франчайзингов договор (бизнес формат франчайзинг) се измества от отделни елементи с акцент върху обектите на интелектуална собственост. Поради зависимостта на хотелиерския и ресторантьорския продукт от търсенето, имиджът и търговската марка са важно условие за реализацията му. Затова много разпространено е сключването на договори само за предоставяне на наименование и/или търговска марка като се продава нейната икономическа ценност и верижният ефект.
Тези варианти са подходящи поради преобладаващите социално-психологически мотиви на туристите и засилващите се социални функции на хотелиерството за сметка на чисто физическите норми на продукта.
Трансферът на търговската марка е свързан с франчайзинга от втори и трети род и особено с т.нар. конфедерационен франчайзинг. На хотелиерския пазар се появяват нови хотелиерски формации, които се предполага, че ще изместят веригите. Това са т.нар. конфедерации от хотели, които са по-либерални формирования с намалени задължения за франчайзодателя и по-малка отговорност и ограничения за франчайзополучателя. На хотелиерския пазар се наблюдава и обратната тенденция – франчайзополучателите се отказват от търговската марка на собственика и се ориентират към други елементи на франчайзинговия договор. Това е предизвикано от желанието на франчайзополучателите да избягат от унифицираното предлагане и да се изтъкне собствената индивидуалност. Хотелиерите предпочитат сами да наложат марката си и да избегнат отрицателния верижен ефект.
Поради нематериалният характер на хотелиерските услуги много често се среща като предмет на франчайзинговия договор и предоставянето на ноу-хау на обслужване. Предпочита се от висококатегорийните обекти. Усилията се насочват към качеството на услугите, спецификацията на услугите води до по-висока удовлетвореност на клиентите.
Наблюдава се и изготвяне на отделен договор за ресторантьорски продукт в рамките на комплексния. Основни причини са повишаване комплексността на предлагане и необходимостта от успешно управление на два различни типа продукти. Предимството е в компетентното управление и използване на кръстосания ефект на търговската марка. Първият такъв договор е между Pizza Hut и Choice Hotels в САЩ. Недостатъците са в недостатъчната синхронизация на комплексния продукт и в засилването на отрицателния ефект на търговската марка.
Наблюдава се и съкръщаване на срока на франчайзинговия договор до около 10 години и по-малко. Това е продиктувано от изискването за гъвкава политика, защото при дългия срок е невъзможно да се предвидят по-значимите пазарни развития. Франчайзингът в хотелиерството става все по-разнообразен, еластичен и маневрен, същевреминно приложението му като бизнес формат се ограничава.
Изменение на характеристиките (стандартите) на продукта – наблюдава се тенденция към либерализация и в двата типа вериги – по желание и интегрирани. Причина за либерализацията е ориентирането на търсенето към все по-оригинални, атрактивни продукти. Клиентите отхвърлят стандартното мислене и търсят индивидуалността, т.е. продуктът се „дестандартизира”, за да може да отговори на изискванията. Други причини за „дестандартизация” на продукта са:
- Постоянното движение на франчайзополучатели и това, че всеки приема различен вариант на стандарта в зависимост от периода, в които се е присъединил;
- много франчайзодатели си изготвят стандартите според своите виждания и условията в своята страна, а те не може да се приложат в международния франчайзинг (пр. при архитектурата);
- в хотелиерството въпреки пълната стандартизация клиентите, местното население, персоналът променят стандартите, приспособяват и има нюанси.
Отхвърлянето на стандартите поражда множество варианти на франчайзинговия продукт между точното възпроизвеждане (хард веригите) и свободното тълкуване. Това води до усложняване на франчайзинговия договор, чиято същност вече не е точно детерминирана. Стига се до съществени различия в договарянето, смесване на двата типа вериги и възможност за участие в повече от едно франчайзингово споразумение.
ИЗВОД от тази промяна е,че турдно се изготвя концепция за франчайзинговия продукт и се наблюдава изменение в първоначалния профил на франчайзинга.
Позициите на партньорите по договора – ролята на франчайзополучателите непрекъснато нараства. Те се отнасят много по-критично към франчайзодателите. Качеството и известността на марката са основен мотив за избор на франчайзодател, след това е възможността за дистрибуция и 3тият мотив е технологията на обслужване. Франчайзополучателите не се задоволяват само с получаване на определен имидж, възможност за развитие и известна гаранция за успех. Те изискват реални ползи и увеличаване на печалбата в кратък срок.
Същевременно големите франчайзодатели в хотелиерството и ресторантьорството не са заинтересовани от пасивни наематели на марката, а такива които да осъществяват активна роля в мениджмънта на франчайзинговите операции.
Посочените изменения усложняват взаимоотношенията меджу партньотите. Позициите на двете страни не са така стабилни. В резултат верността към франчайзодателя вече не е основен принцип на договора. Търсят се по-изгодни условия при конкурентите, често се сменят имена, марки, вериги.
Характера на клаузите на договора – загубват своята типология и се конкретизират според партньорите, т.е. франчайзингът става все по-индивидуален. Специфични клаузи на договаряне съществуват и в рамките на отделната верига на съответния пазар. Не са редки и случаите когато се сключват индивидуални договори с франчайзополучателите. Липса на унифицираност се наблюдава и при стойностните показатели, които съпровождат франчайзинга. Дължимите годишни суми все по-редко се определят чрез предцизни критерии като брой на действително ползваните услуги, интензивност на комуникациите, кампании, курсове за обучение. Повече се държи на ценността на обектите на интелектуална собственост. Тенденцията към специфизиране се обяснява с това, че на специфичните потребности на клиентите и на повишаващите се изисквания на франчайзополучателя не може да се отговори със стандартизиран продукт.
Засилва се и комерсиализацията на продукта и особено на он-лайн каналите за разпределение. Засилва се ролята на инвестициите, икономическата полза, което налага да се привилегироват по-добрите партньори. Значение имат и брандинга, популяризирането на продукта, качеството на обслужване.
Заключението е, че франчайзинговият договор все по-малко се опира на стандартите и се доближава до персонални взаймоотношения между равнопоставени партньори.
Реклама: Студио за уеб дизайн услуги и изработка на уеб сайтове Уеб Ейдж Дизайн предлага на българския пазар уеб дизайн на изключително ниво, стабилно програмиране и ефективна SEO оптимизация на сайтове за търсачки и търсещи машини.
Comments
Leave a comment Trackback