Макар и млад като икономически отрасъл, в западноевропейските развити туристически страни туризмът има вековна история и традиции. Наченките на съвременния туризъм могат да се търсят много назад в миналото, когато древният човек е преодолявал огромни за времето си разстояния в търсене на сигурност и храна. Задоволявайки потребностите си от храна и подслон, древните хора са откривали нови територии, разширявали са своите познания за природата и света. Пътуванията първоначално не могат да бъдат наречени туристически, защото те са представлявали движения на хора с цел преселване, търговия, завоюване на нови територии, поклонничество в свети места и др.
Днес се предлагат самолетни билети за цял свят от хиляди туристически агенции и туроператори, но туристическия отрасъл е дейност, която се е развивала постепенно и бавно, още от времената когато е нямало нито самолети, полети и луксозни пътувания, а продажба удобна и гъвкава на самолетни билети, билети за кораби и влакове не имало.
В Пътешествия през античността: За началото на предприемането на различни пътувания в античността се приема разпадането на родово-общинния строй и възникването на общественото разделение на труда. Обособяват се земеделието, скотовъдството, занаятчийството и търговията. Наличието на различни продукти и стоки предизвиква необходимостта от тяхната размяна.
Едни от първите пътешественици през този период са търговците. Осъществяват се пътувания и с друга цел – религиозна и завоевателна. Пътуванията с цел почивка и възстановяване не са основни – населението живее в слабо урбанизирани територии в тесен контакт с природата. Липсва мотивация за смяна на средата, за почивка. Изключение от това представляват пътуванията до места с естествени минерални извори, които се използват не толкова за лечение и профилактика, колкото за хигиенни нужди.
Друга особеност на пътуванията в античността е техният ограничен географски периметър. Пътешествията са се осъществявали до съседни селища и места, където са се състояли различни събори, празненства, пазари и т.н. Причина за тези кратки пътувания е слабото развитие на пътната мрежа и преимущественото използване на животинската тяга за предвижване. Много от тях са се осъществявали пеш. Всичко това е правело пътешествията през античността много рисковани, трудни и опасни, и затова те са се осъществявали предимно от мъже. Най-голямо развитие пътувания са имали в рамките на трите големи робовладелски цивилизации – Египет, Древна Гърция и Рим. Във всяка от тях те са имало свои определени характерни особености.
Пътешествия по време на феодализма: След разпадането на Римската империя е Европа настъпва период на ранния феодализъм, който се характеризира с раздробяване на териториите на Стария свят на отделни, враждуващи помежду си феодални държавици. Стопанството се затваря, почти прекъсва движението на хора, римските пътища не се поддържат и постепенно се разрушават. Застъпва и се засилва влиянието на средновековната църква, която в този период е силно догматична и не одобрява познавателния интерес на хората и пътуванията. Като цяло периодът на феодализма не е благоприятен за развитие на пътешествия. До някъде се запазват и развиват поклонническите пътувания с религиозна цел до светите места в Йерусалим, Ватикана, Константинопол и др. Тяхна основна цел са били религиозните места, както и поддържането на социалното положение и престижа на пътуващите. Пътешествията са се извършвали отново на големи групи от богати аристократи с техните слуги и охрана, но независимо от това са били много опасни и трудни. През целия период на феодализма процъфтяват разбойничеството, корсарството и пиратството. Своебразна форма на пътешествие през Средновековието са били кръстоносните походи, които макар и организирани с религиозна и завоевателна цел, са имали огромен познавателен ефект както върху техните участници, така и върху населението на посещаваните територии.
Пътешествия през Ренесанса /Възраждането/: Независимо от застоя на феодалното общество, в него настъпват необратими промени, които се отразяват положително на пътуванията и на обществения живот като цяло. Сред тях са развитието на експерименталната наука, откритията в естествените науки, Великите географски открития , колонизацията на територии извън европейския континент и др. Още през късния феодализъм, с отслабване влиянието на църквата и увеличаване стремежа към образование и знания, започва бавно развитие на пътешествията с участието предимно на млади хора от аристократичен произход. Обект на посещения са освен известните религиозни места и манастирите, са и първите европейски университетски градове, някои по-живописни и изявени като духовни средища европейски столици /Париж, Виена, Лондон, Мадрид, Саламанка и др./. Големите научни и географски открития през периода на Ренесанса са резултат на множество експедиции с научна и познавателна насоченост. За това спомага навлизането в транспорта на големите платноход ни кораби, вследствие на което пътуванията стават по-евтини, по-далечни и по-редовни. Транспортните средства отново са с животинска тяга, но на мода излизат дилижансите. Появяват се пътуващи артисти, търговци, скитници и занаятчии. Характерна особеност на пътуванията през Ренесанса, визуализираща стремежът за знания и опознаване на историята, природата, изкуствата и културата, е т.нар. Голямо пътешествие /Grand Tour/, което започва да се провежда около 1500 г. и в което участват млади аристократи от Централна и Северна Европа. Мотивите на тези пътешественици са предимно познавателни. Целта им е да опознаят Европа и паметниците на античността.
Пътуванията през епохата на Ренесанса се характеризират с качествено и количествено нарастване. Въпреки създаването на някои от предпоставките за обособяване на туристическо обслужване, зараждането на първите курорти и създаването на обслужващи навици у населението, пътуванията все още не могат да бъдат определени като туристически. Те все още са рисковани и съпроводени с големи транспортно-технически и други затруднения.
Извършването на промишлената революция и зараждането на фабричния капитализъм в Англия обуславят факта, че първата специализирана туристическа организация е създадена именно в Англия. Родоначалникът на съвременния туризъм е англичанинът Томас Кук,който е първият в света регистриран ,,екскурзионен агент”-1842 г. Той, като първи стига до идеята, че влакът може да се използва за организирането на туристически пътувания, които едновременно да са удобни и приятни за хората, и да носят печалба. За близо 50 години Т. Кук успява да развие напълно концепцията за комплексното туристическо обслужване. Той е създателят на туристическия пакет /организирано туристическо пътуване с обща цена/, международния бланков билет, на туристическият ваучер, на пътническите чекове и на кредитните карти. Кук съдейства за масовизация и демократизация на туристическото движение чрез разсрочено плащане на пътуванията, пакетирането на различни видове услуги на по-ниска цена и др./.Кук полага основите на туристическото развитие в много страни.
Comments
Leave a comment Trackback